-
1 mir
mir = (Dat) von ich (pron pers 1 Pers Sg) ми, на мене; pron refl, (Dat) 1 Pers Sg си; Er ist mir dankbar Той ми е благодарен; Ein Kollege von mir Един мой колега, един от колегите ми; wie du mir, so ich dir каквото ти на мене, такова и аз на тебе; Darf ich mir eine Frage erlauben? Може ли да (Ви) задам един въпрос?; mir nichts, dir nichts Без да има защо, току-така, без церемонии. -
2 wie
wie I. adv 1. как, колко (въпрос); 2. колко, как (възклицание); wie hast du das gemacht? как направи това?; wie viel kostet das Buch? колко струва книгата?; wie bitte? какво казахте, моля?; wie spät ist es? колко е часът?; wie schön! колко хубаво! II. konj 1. като, както, колкото (сравнение); 2. както (в подчинено изречение); 3. когато, в момента, в който; ich mache es wie du ще го направя като теб; fleißig wie eine Biene старателен като пчеличка; alles verläuft, wie wir es geplant haben всичко протича, както го бяхме запланували; wie ich nach Hause komme, klingelt das Telefon в момента, в който влизам вкъщи, телефонът звъни; Wie du mir, so ich dir Каквото повикало, такова се обадило.* * *av как? =, bitte? какво (как) казахте? = ist er? какъв човек е той? = lang колко дълъг? = lange? колко време? = alt? на колко години? = oft? колко пъти? = sehr er колко много той; und =! и то как! kj 1. като; so groЯ = ich висок като мене ; so gut = sicher почти сигурно; 2. както; колкото; klug, =еr ist, wird er умен, какъвто си е, той ще; = dem auch sei, еr blieb каквото, както и да е, той остана; = gesagt както казахме. -
3 gehen
I.géhen (ging, gegangen) unr.V. sn itr.V. 1. вървя, ходя, отивам; 2. вървя, работя, функционирам (машина, уред); 3. тръгвам, заминавам, движа се (превозно средство); 4. посещавам, ходя някъде (на училище, в чужбина); 5. залавям се (an etw. (Akk) с нещо); 6. напускам (работа, състезание); 7. (за описание на глаголи в съчетание gehen + präp + Subst); tr.V. извървявам (път); unpers 1. (добре, зле) съм, чувствам се (по определен начин); 2. става дума, касае се (um etw. (Akk) за нещо); Schnell über die Straße gehen Преминавам бързо през улицата; Ins Ausland gehen Заминавам в чужбина; in die Schule gehen отивам на училище; zur Schule gehen ходя на училище; nach Hause gehen отивам си вкъщи; an die Arbeit gehen залавям се за работа; Drei Mitarbeiter werden bald gehen Скоро ще ни напуснат трима служители; jmdm. aus dem Wege gehen избягвам някого; schlafen gehen отивам да спя; bis zum Äußersten gehen отивам до крайност; umg wann geht der nächste Zug nach Berlin? кога тръгва (заминава) следващият влак за Берлин?; die Uhr geht часовникът върви; das Fenster geht nach dem Platz прозорецът гледа към площада; so geht es nicht така не може, не бива; Das geht leider nicht За съжаление това няма да стане; es wird schon gehen все ще се оправи някак си; es geht um die Wahrheit касае се за истината; wenn es nach mir ginge ако зависеше от мене; wie geht es Ihnen? как сте?; es geht auf Mittag наближава обед.II.gehen unr.V. sn itr.V. отивам на разходка, разхождам се.* * ** (ging, gegangen) itr в вървя, ходя: отивам; zur Arbeit = отивам на работа; an die Аrbeit, ans Werk = започвам работа; ich gehe schon тръгвам вече; die Fenter = nach Sьden прозорците гледат към юг; es geht das Gerьcht, daЯ... носи се слух, че. es geht ihm an den Kragen, ans Leben животът му е застрашен; es geht um sein Leben kacae се за живота му; es geht mir auf die Nerven дразни ме, действува на нервите ми; es geht auf Mittag наближава обед; es geht ein kalter Wind вее студен вятър; es geht nicht това не бива; geht es? може ли? wie geht es dir? как си? laЯ es es dir gut ! желая ти да бъдеш добре; so gut es geht както, колкото може; e-m aus dem Wege = отбягвам нкг; das ging mir zu Herzen това ме затрогна; etw geht vor sich нщ става, върши се, развива се. -
4 kommen
kómmen (kam, gekommen) unr.V. sn itr.V. идвам, пристигам (основно значение; в съчетание с различни предлози и в отделни изрази има различни значения); komm her! ела тук!; woher kommen Sie? откъде сте?; dies kommt daher, dass... причината е в това, че...; zu Ruhm und Ehre kommen достигам до слава и почести; hinter ein Geheimnis kommen разкривам някаква тайна; aus der Fassung kommen губя самообладание; auf ihren Namen komme ich nicht не се сещам за името ѝ ; sich (Dat) jmdn./etw. (Akk) kommen lassen извиквам някого/нещо (лекар, такси); ums Leben kommen загивам; an die Macht/ans Ruder kommen идвам на власт; jmdm. ans Leben kommen засягам някого жестоко; etw. ist im Kommen Нещо става модерно (популярно, обичано); es ist mir nie in den Sinn gekommen zu... никога не ми е идвало наум да...; das kommt auf eins (he) raus това е едно и също; es ist mir zu Ohren gekommen, dass... чух (научих), че...; etw. kommt an den Tag ( ans Licht) нещо става ясно, нещо излиза наяве; auf jmdn. nichts kommen lassen защитавам някого, вземам го под закрила; das kommt nicht in Frage за това и дума не може да става.* * ** (am, omm) itr s идвам, ида, дохождам; wie es gerade kommt както дойде, както се случи; wie hoch, teuer zommt das Buch? колко струва книгата? das kommt ihm gerade recht иде му като добре дошло; nicht weit = mit etw не напредвам с нщ; ans Land = слизам на сушата;ans Ziel = стигам до целта;ans Licht,an den Tag = става явно, излиза на бял свят: auf die Welt = раждам се; auf die Rechnung = влиза в сметката;auf e-n,etw = сещам се за нкг,нщ; auбer Fassung = загубвам самообладание; durch die Prьfung = изкарвам изпита; es kam mir in den Sinn сетих се, дойде ми на ума; das kommt nicht in Frage и дума да не става; in die Lehre = постъпвам да уча занаят; ьber e-n = нападам нкг;ein Unglьck kam ьber sie сполетя я нещастие; ums Brot = загубвам хляба,препитанието си;ums Leben = загивам;die Arbeit kommt nicht vom Fleck работата не напредва; wieder zu sich = идвам на себе си, свестявам се; zu Schaden = претърпявам загуби; zur Welt = раждам се; zu Geld = забогатявам -
5 gleich
gleich I. adj 1. същ, еднакъв, един и същ, идентичен; 2. Math равен; 3. подобен, същ, еднакъв; zwei gleiche Teile две равни части; zur gleichen Zeit в същото време; der gleiche Lohn für die gleiche Arbeit еднакво заплащане за един и същ труд; auf gleiche Art und Weise по един и същ начин; Math Zwei plus fünf ( ist) gleich sieben Две плюс пет е равно на седем; Es ist mir gleich, wie du es machst Все ми е едно (безразлично ми е) как ще го направиш. II. adv веднага, ей сега, незабавно, тутакси; ich bin gleich wieder da ще се върна веднага; Bis gleich! доскоро!; gleich am Anfang в самото начало, още в началото. III. partikel 1. пък, ли (във въпросителни изречения); 2. наведнъж, направо (за количество); 3. (за подсилване на нетърпение или недоволство, често непреводимо); Wie war doch gleich sein Name? Как ли (пък) беше името му; Lass das lieber doch gleich bleiben! Я по-добре го остави! Я по-добре се откажи! IV. präp (Dat) geh подобно на, както; Einem Vogel gleich Подобно на птица.* * *a еднакъв; същ; равен; еs ist mir = все едно ми е; = an D еднакъв, равен по нщ; Gleiches mit Gleichem vergelten отплащам със същото; av веднага; wie heiЯt er denn = че как ли се казва! -
6 laufen
laufen (lief, gelaufen) unr.V. sn itr.V. 1. тичам, бягам; 2. вървя, ходя; 3. вървя, движа се (машина); 4. тече, минава (време); tr.V. карам (ски, кънки); das Kind läuft schon детето ходи вече; Der Film läuft noch Филмът още се дава; Die Zeitschrift läuft nicht so, wie erwartet Списанието не се продава така, както се очакваше; um die Wette laufen надбягвам се; Ihr Arbeitsvertrag läuft noch bis Ende des Jahres Договорът ѝ за работа е валиден (в сила) до края на годината; Gefahr laufen излагам се на опасност, рискувам; jmdm. läuft die Nase тече му носа; Mir läuft es kalt über den Rücken Студени тръпки ме побиват по гърба; an dem Strumpf läuft eine Masche на чорапа се е пуснала бримка; Bei laufendem Motor darf man nicht tanken При работещ двигател не се зарежда (с бензин); Sich (Dat) die Füße wund laufen Изранявам си краката от ходене; Na, wie läuft's? E, как си?; umg etw. läuft wie geschmiert нещо върви по мед и масло.* * ** (ie, au) itr s 1. тичам; гов ходя, вървя; сп бягам; tr пробягвам; < sich mьde = уморявам се от тичане; das Kind lдuft schon детето вече ходи; e-n = lassen пускам нкг да си върви; Schlittschuh, Ski =- пързалям се на кънки, карам ски; gelaufen kommen пристигам тичешком; 2.вървя, движа се (машина);leer = работи, върви с празен ход; am =den Вand на конвейер; 3. тече (за течност, време); минавам das Faб lдuft бъчвата таи; der Film lдuft noch филмът още се дава; das =de Jahr текущата година; auf dem =den sein в течение съм; die =de Nummer пореден номер; <> mir lдuft es kalt ьber den Rьcken студени тръпки ме побиват по гърба; Gefahr = излагам се на опасност, рискувам; das lдuft auf dasselbe hinaus това е, ще е все същото, все едно -
7 aufgehen
auf|gehen unr.V. sn itr.V. 1. отваря се (врата, прозорец); 2. изгрява (слънце, луна); 3. втасва, надига се, бухва (тесто); 4. пониква (посев); 5. развързва се (възел); отваря се (шев, рана); пуква се (мехур, пъпка, цвят); 6. Math деля се без остатък (при деление); 7. übertr поглъщам се (в нещо); претопявам се (in etw. (Dat) в нещо); 8. (etw. geht jmdm. auf) нещо става ясно някому, проблесва му (мисъл), просветва му; sie ist wie Teig aufgegangen надебеляла е; der Vorhang geht auf завесата се вдига; mir gingen die Augen auf очите ми се отвориха; разбрах; mir ging ein Licht auf стана ми ясно; die Rechnung geht auf сметката излиза.* * ** itr s 1. изгрява; 2, надига се, бухва (тесто); 3. пониква (посев); 4. гов отваря се; вдига се (завеса); развързва се; разплита се; пуква се, разцъфтява се; прен mir geht ein Licht auf става ми ясно, разбирам; 5. излиза (сметка); -
8 nichts
nichts pron indef нищо; Es gibt nichts zu essen Нямаше нищо за ядене; Ich sehe nichts Не виждам нищо; das macht nichts няма нищо; nichts Neues нищо ново; umg nichts wie weg! А сега да се махаме бързо оттук!; Für nichts und wieder nichts Съвсем за нищо, съвсем напразно; umg mir nichts, dir nichts ни в клин, ни в ръкав.* * *pron indef нищо; = Neues нищо ново; fьr (um) = und wieder = за вятъра, за нищо и никакво; es ist = daran това е празна работа; ich mache mir = daraus не ме е грижа, пет пари не давам за това; mir =, dir = ни в клин, ни в ръкав; без церемонии; ganz und gar = абсолютно нищо; davon! нито дума за това! еr ist = weniger als naiv той съвсем не е наивен; = da! intj нищо подобно! -
9 gefallen
gefállen (gefiel, gefallen) unr.V. hb itr.V. харесвам, нравя се, допадам (някому); Dieses Buch gefällt mir Тази книга ми харесва; Was gefällt dir an ihm? Какво ти харесва у него?; wie es Ihnen gefällt както обичате (желаете); diese Frechheit lasse ich mir nicht länger gefallen няма да позволя (няма да търпя) повече това нахалство.* * *1. der, - услуга; e-m e-n = tun, erweisen правя нкм услуга; 2.= das удоволствие; угода; an D = finden, haben намирам удоволствие в нщ; e-m zu = reden говоря, за да угодя нкм. -
10 scheinen
scheinen (schien, geschienen) unr.V. hb itr.V. 1. светя; грея, блестя; 2. изглеждам; създавам впечатление; unpers струва ми се; der Mond scheint луната грее; die Sonne scheint ihm ins Gesicht слънцето грее в лицето му; seine Erzählung scheint mir unglaubwürdig разказът му ми се струва неправдоподобен; die Krise scheint sich zu vertiefen кризата като че ли се задълбочава, изглежда кризата се задълбочава; wie es scheint както изглежда.* * ** (ie, ie) itr 1. свети, грее, блести; 2. изглежда; er scheint krank zu gein изглежда, че е болен; es scheint mir струва ми се. -
11 schleierhaft
schleierhaft adj umg необясним, загадъчен, неясен, непонятен; es bleibt mir schleierhaft, wie du das schaffst за мен си остава загадка (необяснимо) как се справяш с това; umg es ist mir immer noch schleierhaft, warum er es getan hat все още ми е необяснимо защо го е направил.* * *a замъглен, неясен. -
12 lecken
lécken I. sw.V. hb tr.V./itr.V. ближа, облизвам; die Katze leckt mir die Hand, an meiner Hand котката ближе ръката ми; sich (Dat) die Lippen lecken облизвам се; etw. sieht wie geleckt aus, ist wie geleckt нещо е като облизано (много чисто). II. sw.V. hb itr.V. пропуска вода (кораб); тече (покрив, съд).* * *tr лижа, ближа; sich D der Finger nach etw = облизвам се при мисълта за нщ; точа си зъбите за нщ; tr тече, таи, подлизва. -
13 schuppe
Schúppe f, -n 1. Zool люспа (на риба); 2. пърхот; etw. fällt jmdm. wie Schuppen von den Augen изведнъж проумявам нещо.* * *die, -n люспа; пърхот; es fiel mir wie =n von den Augen прен отвориха ми се очите, прогледнах. -
14 weit
weit I. adj 1. широк (дреха); 2. широк (помещение), просторен, обширен; 3. дълъг, далечен (път); der Rock ist mir zu weit полата ми е прекалено широка; ein weites Gebiet обширна територия; ein weiter Begriff широко понятие; im weitesten Sinne des Wortes в най-широкия смисъл на думата; 6 Meter weit широк 6 метра; das weite Meer морската шир; ein weiter Weg далечен път; von weitem отдалеч. II. adv 1. далече; 2. много, далеч, съвсем (за подсилване); es ist noch weit bis dahin има още много време дотогава; wie weit ist es bis Sofia? колко път има до София?; weit und breit надлъж и нашир; weit fortgeschrittene Verhandlungen много (доста) напреднали преговори; weit besser далеч по-добре.* * *a 1. широк, обширен, просторен ; ein =es Gewissen прен разтеглива съвест; 2. далечен; av и: твърде, много, съвсем: = weniger много по-малко: = gefehlt съвсем погрешно; <> wie bist du mit der Arbeit? докъде си стигнал с работата си?; wenn alles so = ist когато настъпи моментът; mit ihm ist еs nicht, das ist nicht = her гов той, това не е нщ особено, недотам хубаво; bei =em nicht далеч не; = und breit надлъж и нашир; вж и weiter. -
15 zusammenreimen
zusámmen|reimen sw.V. hb tr.V. umg свързвам, обяснявам си неща; sich (Dat) etw. (Akk) zusammenreimen обяснявам си нещо; wie reimt sich das zusammen? как може да се обясни това?* * *r римува се; tr съгласувам, разбирам; wie reime ich (mir) das =? как мога да съгласувам, свържа тези неща? -
16 abhacken
áb|hacken sw.V. hb tr.V. отсичам; die Beine sind mir wie abgehackt краката ми са като отсечени.* * *tr отсичам; -
17 ausgehen
aus|gehen unr.V. sn itr.V. 1. излизам; 2. umg свършвам се (за запас); 3. umg изгасва (светлина, огън), спира да работи (електроуред); 4. приключва, свършва (по определен начин); 5. излиза, идва, изхожда, започва (от някъде, от някого); 6. предполагам, изхождам (von etw. (Dat) от нещо); 7. пада, окапва (коса); 8. избелява, излиза (боя); die Kraft geht mir aus силата ми свършва; Wie ist die Sache ausgegangen? Как свърши историята?; der Vorschlag geht vom Ministerium aus предложението идва от министерството; abends ausgehen излизам вечер (на театър и др.); von der Annahme ausgehen излизам от предложението; ihm ging die Geduld aus търпението му се изчерпи.* * ** itr s 1. излизам (auf А) тръгвам да търся (приключения и пр), целя (нщ), домогвам се (до нщ); 2. (von) тръгвам (отнякъде); изхождам (от нщ) произлизам; излъчва се (от); 3. завършва; 4. свършва се (запас); 5. угасва. -
18 ergehen
ergéhen unr.V. sn itr.V. 1. Admin бива издадено, отправено (an jmdn. към някого); 2. случва се някому; hb sich ergehen 1. разхождам се; 2. впускам се (in etw. (Dat) в нещо); An die Bevölkerung erging die Aufforderung... Към населението бе отправен призивът...; etw. über sich ergehen lassen понасям, поемам нещо върху себе си; Es ist mir hier gut ergangen Добре се чувствах тук.* * ** itr s лит 1.върви; wie ist еs dir seitdem gangen как си оттогава? 2.излиза, отправя се (покана, призив); e-n Befehl ergehen lassen издавам заповед;Gnade fьr Recht ergehen lassen проявявам милост;etw ьber sich ergehen lassen търпя, понасям нщ; -
19 galle
Gálle f o.Pl. 1. Anat жлъчка (мехур, сок); 2. злоба, жлъч; Bitter wie Galle Горчив като пелин (като жлъчка); übertr umg mir läuft die Galle über кипвам от яд, извън себе си съм от яд.* * *die, -n жлъчка; прен злоба, жлъч; 2. бот шикалка (болест). -
20 schaffen
scháffen I. sw.V. hb tr.V. 1. успявам, справям се с нещо; 2. umg успявам да хвана превозно средство; 3. umg отнасям, занасям; отвеждам; 4. umg уморявам, изнервям (някого); itr.V. работя, трудя се; Ordnung schaffen въдворявам ред; Klarheit schaffen внасям яснота, изяснявам; die Arbeit ohne fremde Hilfe schaffen справям се с работата без чужда помощ; umg den Zug gerade noch schaffen хващам влака в последния момент; umg das Gepäck aufs Zimmer schaffen занасям багажа в стаята; umg ich bin total geschafft свършен съм, напълно съм изтощен; etw. macht mir zu schaffen нещо ми създава проблеми, работа; sich (Dat) irgendwo zu schaffen machen въртя се, суетя се някъде, намирам си работа някъде. II. (schuf, geschaffen) unr.V. hb tr.V. създавам, творя, сътворявам; ein literarisches Werk schaffen сътворявам литературно произведение; Arbeitsplätze schaffen създавам, откривам работни места; die Voraussetzungen für etw. (Akk) schaffen създавам предпоставките за нещо; geh Gott schuf die Menschen und die Tiere Бог създаде хората и животните; er war für diesen Beruf wie geschaffen беше роден за тази професия.* * *das творчество.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Wie du mir, so ich dir — Diese sprichwörtliche Redensart steht verkürzend für »so schlecht, wie du dich mir gegenüber verhältst, so verhalte ich mich auch dir gegenüber«: Du wolltest mir damals nicht beim Hausbau helfen, heute helfe ich dir nicht bei deinem Anbau wie… … Universal-Lexikon
Wie kommt mir solcher Glanz in meine Hütte? — Diese Frage (oft auch in der Form des Ausrufs »[O] welch Glanz in meiner Hütte!«) wird häufig zitiert, um freudiges Erstaunen beim Erscheinen unerwarteter Gäste auszudrücken, denen man damit in scherzhafter Übertreibung schmeichelt. Die Frage… … Universal-Lexikon
Wie wird mir? - Leichte Wolken heben mich — Diese Worte spricht in Schillers romantischer Tragödie »Die Jungfrau von Orleans« (1801) die sterbende Johanna (V, 14). Sie werden heute noch als Zitat verwendet meist jedoch nur der Anfang , wenn einem seltsam zumute wird oder man sich… … Universal-Lexikon
Wer weiß, wie nahe mir mein Ende? — Cantate BWV 27 Wer weiß, wie nahe mir mein Ende? Titre français Qui sait combien ma fin est proche ? Liturgie Trinité Création 1765 Texte original … Wikipédia en Français
Wer weiß, wie nahe mir mein Ende! — Ein evangelisches Kirchenlied, das der thüringischen Reichsgräfin Ämilie Juliane von Schwarzburg Rudolstadt (1637 1706) zugeschrieben wird, beginnt mit den Worten: »Wer weiß, wie nahe mir mein Ende!/Hin geht die Zeit, her kommt der Tod.« Der… … Universal-Lexikon
Wie du mir, so ich dir. — См. Каков есть, такова и честь … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
mir — [mi:ɐ̯] Personalpronomen; Dativ von »ich«>: a) gib mir mal das Buch. b) <reflexivisch> ich wünsche mir etwas Ruhe. * * * mir 〈Dativ des Personalpron. „ich“〉 mir brauchen Sie das nicht zu sagen! ich weiß doch Bescheid; geben Sie es mir!;… … Universal-Lexikon
Wie — 1. Wä dir, esi mir. – Schuster, 754. 2. Wer das Wie nicht weise, findet das Juchhei nicht. 3. Wie dir um mich, ist mir um dich. – Simrock, 1559. 4. Wie du mir, so ich dir. – Blum, 540; Meisner, 70, 3; Simrock, 11590; Körte, 6811 u. 8530; Graf,… … Deutsches Sprichwörter-Lexikon
wie — wie1 Adv; 1 (in direkten und indirekten Fragen) verwendet, um nach der Art und Weise oder nach den Mitteln zu fragen: Wie hat sie reagiert?; Wie hast du das gemacht?; Ich weiß nicht, wie das passieren konnte 2 (in direkten und indirekten Fragen)… … Langenscheidt Großwörterbuch Deutsch als Fremdsprache
Wie schön leuchtet der Morgenstern — „Wie schön leuchtet der Morgenstern“, Erstausgabe, 1599 Melodie?/ … Deutsch Wikipedia
Wie — Wie, ein Partikel, welche auf gedoppelte Art gebraucht wird. I. Als ein Umstandswort, die Beschaffenheit, Art und Weise zu bezeichnen, und zwar. 1. Als ein Fragewort, nach der Art und Weise zu fragen, da es den theils mit Verbis verbunden wird.… … Grammatisch-kritisches Wörterbuch der Hochdeutschen Mundart
